Класификация на училищата

Какви видове училища има и как да се ориентирате?

Училищата в България се делят на различни видове според няколко основни признака. Разбирането на тази класификация е важна стъпка при избора на най-подходящото място за всяко дете в различните етапи на образованието му. Затова правим преглед на някои от основните категории, по които се подреждат училищата:

Собственост

• Държавни училища – финансирани от държавата, обикновено под шапката на МОН (Министерство на образованието и науката – обичайно професионални или профилирани гимназии); МК (Министерство на културата – обичайно училища по изкуствата), МЗ – Министерство на земеделието или Министерство на младежта и спорта.
• Общински училища – под управлението на Столична община (или съответната община).
• Частни училища – основани и управлявани от частни физически или юридически лица.
• Чуждестранни училища – международно финансиране и програма, която не се подчинява на приетите от МОН изисквания, но по двустранно споразумение между България и друга държава.  Училищата от тези четири категории могат да бъдат намерени в Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование.
• Училища към посолства – към момента в София това е училището към посолството на Русия.
• Други форми на образователни институции – сдружения или стопански юридически лица, които предлагат образователни услуги, които обаче не са част от българската образователна система и не принадлежат към някоя от горните категории, а предлагат дипломи по различни международни стандарти и/или партньорства с училища от българската система. Обичайно учениците получават международна диплома, а ако са с българско гражданство и искат да продължат да се обучават в български университет, преминават и през изпити като частни ученици в някое училище от българската система.

Управление

• Светски – под ръководството на образователни институции без религиозна насоченост.
• Духовни – училища с верски профил (напр. католически, ислямски, православни), макар че те са малко в България.

Степен на образование

• Начални училища– от подготвителна група/1. клас до 4. клас.
• Основни училища– до 7. клас.
• Обединени училища– от 1. до 10. клас.
• Средни училища– от 1. до 12. клас.
• Профилирани и професионални гимназии– от 8. до 12. клас.

Важна бележка е, че в част от частните училища ПУК (предучилищните класове) са част от самото училище.

Профил на обучение

• Общообразователни– с традиционна учебна програма.
• Профилирани– с насоченост в конкретна област, например:
• Хуманитарен профил
• Природоматематически профил
• Чуждоезиков профил
• Изкуства
• Спорт
• Професионални– с подготовка за конкретна професия (информационни технологии, хотелиерство, строителство и др.).
• Смесени/алтернативни– с новаторски педагогически подходи, като валдорфски, монтесори и др..

Език на обучение

• С български език– стандартната програма.
• С интензивно или разширено изучаване на чужд език– най-често английски, немски, френски, испански, италиански, руски и др.
• Чуждестранни програми– училища, в които основният език на обучение е различен от българския.

Философия на обучение

Тази категория е много условна и не е официална. Затова се колебаехме дали да я включим тук. Но пък тя е тази, която до голяма степен показва различните подходи на частните училища, които полагат огромни усилия да прилагат разнообразни образователни философии при силно ограничаващата и консервативна нормативна рамка на държавата.

Самият термин „философия на обучение“ е условен, но полезен — той описва основните педагогически убеждения и ориентации, които формират учебния подход, организацията на деня и приоритетите на едно частно училище.

В рамките на българската система много от тези модели работят при ограничителни нормативни изисквания, затова реалното приложение често е компромис между желаното педагогическо виждане и правните/административни рамки. По-долу са основните типове, които можете да срещнете. Границите между тях често се размиват и припокриват

• Академични

Фокусът е върху задълбочено усвояване на знания, силни академични резултати и подготовка за изпити и състезания. Често имат строги изисквания при приема и дисциплината, ясно дефинирани учебни програми и акцент върху оценяването. Някои академични училища прилагат интензивни програми за подготовка за външни оценявания, състезания и изпити и следят системно напредъка на учениците.

• Прогресивни

Основани на идеите на прогресивното образование (John Dewey и съвременни интерпретации), тези училища дават приоритет на проектно учене, критично мислене, хоризонтални проекти и интегрирани учебни активности. Оценяването често е с фокус към процеса на учнене, а класната стая — по-адаптивна към ученика. Свързани са с внимание към социалните умения, участие на учениците в процеса и акцент върху практическите приложения на знанията.

• Иновативни

Това определение се отнася до училища, които въвеждат нови методи, технологии и организации на обучението: дигитални решения, blended learning, гъвкаво разпределение на учебното време, STEAM проекти, предприемачески програми и др. Понякога границата с „прогресивните“ е флуидна — иновативните могат да прилагат и традиционни академични стандарти, комбинирайки методи. В България някои училища получават институционална или проектна подкрепа за иновации по национална програма Иновативни училища на МОН иновация по чл. 70, ал. 5 от Наредба №9, което допълнително разнообразява практиките.

• Алтернативни

Училища, които предлагат образователни практики различни от масовите модели — понякога извън рамките на стандартната държавна система или с много свободна адаптация на програмите. Тук влизат и институции, които държат на непрекъснато индивидуализиране, на различни ритми на оценяване и на необичайни организационни форми (мулти-годишни групи, дълги проектни периоди и др.). Част от алтернативните училища избират лицензиране и сертифициране в други държави или международни системи.

• Специфични/методични (Валдорф, Монтесори, Реджо, сугестопедия и др.)

Тези училища имат ясни методологични рамки и специфични практики: Монтесори залага на самостоятелна работа с материали и развитието на автономни умения; Валдорф акцентира на художествените и практически дейности, биоритмите и цялостното развитие; Реджо Емилия поставя демократичността, изкуството и проучвателния подход в центъра на процеса; сугестопедията е световно оценен метод на проф. Георги Лозанов, според който ученето може да бъде много по‑ефективно, ако се намалят бариерите на тревожност и скептицизъм, и ако се използват методи, които активират подсъзнателното възприемане чрез релаксация, положителна мотивация и мултисензорно въздействие. Тези модели имат много конкретни изисквания към средата и ролята на учителя. Те често попадат до голяма степен и в някоя от другите категории, стараейки се за изпълнят изискванията на МОН без да загубят ценното от избрания от тях модел.

• Холистични

Подход, който интегрира академичното, социално‑емоционалното и физическото развитие на детето. Холистичните училища комбинират елементи от различни философии — целта е да се осигури цялостно развитие: мислене, емоции, творчество и здраве. На практика това означава баланс между предметно обучение, изкуство, движение и подкрепящи социални практики.

Бележки за родителите

Класификацията на училищата в София Ви позволява да направяите информиран избор, съобразен с интересите, дарбите и нуждите на детето. Също така познаването на различните видове училища позволява да се планира дългосрочно и бъдещето на ученика или на цялото Ви семейство, съобразено с планове за миграция или обучение в чужбина в следващи училищни етапи или като студент. Предварителното запознаване със системата е първата стъпка към успешна образователна стратегия.

Този преглед дава рамка за сравнение и въпроси — при консултацията можем да Ви помогнем да преведете тези описания в конкретни критерии и да намерим училищата, които най-добре съвпадат с Вашето семейство и дете.